български

Рекламна хирургия

списание Тема, Април 2008

Българските тв спотове имат нужда от подплънки, лифтинг и ефекти. Софийското студио Cinemotion прави манипулациите с въображение и с компютър за няколкостотин хиляди евро

Капачката на бирата отскача веднага щом я погледнеш; колбасите розовеят като току-що шамаросани бузи; магданозът каца върху сандвича с неочакван финес; облаците плуват бавно по неестествено синьо небе; а на въдицата увисва златна рибка с дебели вежди, готова да изпълни всяко желание. Винаги сме си представяли реалността като слънчев пикник, но доскоро не знаехме къде да си я поръчаме. Накрая открихме мястото—софийско рекламно студио с артистичен интериор, рошав килим, големи прозорци и изглед към Витоша.

В Cinemotion (www.cinemotion.bg) реализират близо 50 на сто от българските тв спотове. Раздвижват набързо щрихирани идеи, изглаждат неравностите по вече заснетия материал и правят забележителни спецефекти. Тоест занимават се с анимация, дизайн и постпродукция. Екипът създаде симпатичния рибок на магазините 2be и шавливото прасе от капачки на „Ариана“, почисти целулита от моделските дупета в реклама на алкохол и добави апетитен цвят на парче народен салам

Също така нарисува хиляди кубчета лед и накъдри няколко метра ароматна пара от кафе.

Cinemotion събира под един покрив 11 професионалисти. Българското студио е десетина пъти по-малко от поделението за спецефекти на „Ню Имидж“ у нас, но претендира да е по-ефективно заради отличната организация и контрол. Десетината експерти единствени в бранша ползват специална техника, а не разчитат на PC-та.

Решихме да проверим отблизо тази самореклама и без да искаме, се проявихме като нахални гости. Търкахме дивана в приемната за клиенти с овална форма, надничахме зад гърба на аниматорите, влязохме в монтажните, повисяхме в киносалона с цифров проектор. Накрая се навряхме в „килера“, където домакините държат компютър за няколкостотин хиляди евро. Става дума за Silicon Graphics—комбинацията от хардуер и софтуер, с която са изпълнени ефектите на повечето холивудски филми. Машината тежи 370 килограма и е „опакована“ в няколко големи шкафа.

Разполага с 64 харддиска

Под нея работи системата Inferno, благодарение на която в реално време и в кратък срок се осъществяват визуални фантазии (т.е. тук и сега ще ви покажат бомбена експлозия или изтъняване на нечии масивни глезени).

В света има около 220 такива компютъра, всеки от които на цена от 600 000 евро. В различните точки на планетата наемът им на час варира между 350 и 1000 евро. Екземплярът на българското студио е малко по-евтин, защото е купен от банкрутирала американска фирма. 60 минути в „компанията“ му излизат 150 евро—най-ниския наем в Европа и едновременно най-високия, който може да понесе малкият ни рекламен пазар.

Първоначално клиентите оглеждат Silicon Graphics-а скептично, но в крайна сметка омекват пред възможностите му. Машината върши за два часа работа, която иначе отнема седмици.

Освен реклами в студиото се обработват и пълнометражни продукции. В момента са „заредени“ два български филма. По специална технология изображението на кинолентата е дигитализирано, което позволява нанасянето на корекции—в осветлението, цветовете, стилистиката и т.н. Експертите могат да поемат и спецефектите на филм. Така да се каже, „разрушаването“ на Ню Йорк е в техните възможности.

Cinemotion работят и с чуждестранни клиенти. Правили са уеб реклами за Comcast, Doritos, HP, за американската рекламната агенция на 2007 година Goodby, Silverstain & Partners. Последният им проект е за Hyundai и печели престижна селекция във Favourite Website Awards (thefwa.com). Ангажирани са и в създаването на 3 тв спота, които ще се излъчват по щатските телевизии. Клиентът отново е автомобилна компания. Поръчката е прецедент—българско студио досега не е правило реклама за американския пазар.

Преди десет години създателят на Cinemotion Виктор Тричков не си и представял, че някой ден американците ще поискат услугите му. По онова време се мъчел сам с първата си поръчка за 10-секундна анимация за Nesquik. Спъвали го липсата на опит, на интернет, на добри графични програми и на колеги, от които да поиска съвет. По онова време разполагал с компютър само с една видеокарта. Възпитаникът на Софийската математическа гимназия и на Техническия университет обаче притежавал неограничена амбиция. Използвал я не само за да завърши проекта, но и шест месеца по-късно да сглоби малък екип. В момента разполага с достатъчно качествени човешки ресурси. И с рекламен пазар с балкански черти.

„Българският клиент все още се държи като чорбаджия—казва Виктор.—Няма пълно доверие нито на криейтив агенцията, нито на нас—производителите на рекламата. Понякога отхвърля идеите ни от притеснение, че ще надуем цената излишно. Междувременно открива твореца в себе си и започва да се меси в работата ни. Накрая е обиден и недоволен, но не знае защо.“

Пестенето на средства винаги лъсва при това в праймтайма. Преди време в ефир се завъртя тв спот на българска бира, чиито главни герои бяха няколко целулитени дупета. Интернет форумите преляха от хапливи коментари за неестетичните задни части, дефилиращи в крупен план.

Потресени от гледката, от фирмата—поръчител на рекламата, потърсили „хирурзите“ от Cinemotion. От студиото обаче не искали да им предложат най-бързия и лесен вариант „дупе, замазано като във фолк клип“. Вместо това измислили специална технология, с която хем да изчистят дефекта, хем да запазят усещането за истинска кожа. Работата по отстраняването на портокаловия епидермис била трудна и отговорна, сравнима с тази на пластичните асове. Пред специалистите на всеки четири секунди преминавали 100 целулитни кадъра, които трябвало да оградят на ръка и да поправят.

В крайна сметка неравностите били изгладени и тв записът—подменен. Интернет потребителите обаче продължили да разискват казуса, без да си дават сметка за появата на филма „Задни части 2″. Виделите само идеалната версия били шокирани от „злостните“ коментари по адрес на дупетата.

Управителят на студиото Cinemotion Виктор Тричков:

Анимацията в тв спотовете е подценена

Г-н Тричков, един от последните проекти на студиото ви е анимационната риба на „2be“. Ползвахте ли за модел някой световен воден обитател?

- Някои хора сравняват рибата с Немо или с героите от филма 4История с акули“. Разбира се, не сме имитирали никого. Когато рисуваш риба, възможностите за импровизация не са много. Целта беше героят да изглежда симпатичен на възрастните и на децата, изразителен, с характер. Основният проблем на 3D анимацията по принцип е липсата на достатъчно гъвкавост. Раздвижването е най-сложната и най-важна част от процеса, защото то предизвиква емоция и обратната реакция у зрителя. Рибата беше приета много добре. В момента правим 17-и неин вариант, защото кампанията ще върви до Коледа. Героят е харесван и защото не те приканва да си вземеш телефон или друга техника, а разказва истории. Осигурява „почивка“ в агресивния рекламен блок, който постоянно агитира: „Купи най-доброто, най-красивото, най-бързото.“

Генерално обаче българската анимационна реклама не е на почит. Защо?

- Според мен това е грешка, но разбираема грешка. Качеството на анимацията доскоро беше ниско и клиентите смятаха, че не си струва да вложат пари в нея. Надявам се, че сме променили това тяхно мнение с рибата. Когато правим анимация, винаги сме ентусиазирани, защото екипът ни е много добър.

Според вас зрителят усеща ли некачественото изпълнение на рекламата?

- В нашата област редица неща са невидими за невъоръженото око. Само професионалистът съзира определени грешки. В чуждите телевизии има качествен контрол. Тук стига да си плащаш и ще излъчат материала, заснет дори с домашната ти видеокамера.

Що се отнася до зрителя, той усеща, когато нещо не е наред. Баща ми е на 59 години и нищо не разбира от нашия бизнес. Но нарича „гнусен“ хищника от рекламата на мобилен оператор. Изглеждал му като препариран и след това раздвижен.

В нашата професия продуктът е на показ, постоянно е на тв екрана. От една страна, е голям гъдел, че толкова много хора могат да видят какво си направил. От друга, това е основният недостатък на медията. Ако се издъниш, резилът ти лъсва пред огромна аудитория.

Производството на реклами у нас е в съкратени срокове, често се прави за броени дни. Каква е причината?

- Постоянно общувам с рекламни агенции. Смея да твърдя, че работят стихийно, от днес за утре. Образно казано, опитват се да стигнат от София до Бургас за половин час. От нас изискват да направим продукта за ден-два само защото на клиента не му се чака. Никой не взима под внимание обективни параметри—например, че ако рекламата е снимана на кинолента, проявяването ѝ в лабораторията отнема време.

Разбира се, кратките срокове не са оправдание за лошото изпълнение. В крайна сметка клиентът плаща и не пита имал ли си време и какви са били трудностите ти. А и рекламата не излиза с етикет „Направена само за три дни“. Нашето студио е отказвало проекти, които е трябвало да бъдат изпълнени в невъзможно кратки срокове.

Бихте ли откроили тенденция във вашия бранш?

- В последно време има една отчетлива тенденция. Преди рекламните агенции печелеха от техния криейтив, сега вече все по-често гледат алчно и към продукцията и постпродукцията. За тяхно съжаление обаче материята е изключително сложна и създаването на качествен продукт е съвкупност от хиляди фактори (технически и артистични). А лошият продукт вреди на имиджа на клиента и не оправдава парите му.

Как намирате кадри за студиото си?

- Трудно, защото нашата работа съчетава артистични и технически компоненти. Разбира се, кинематографското образование би помогнало—в рекламата важат правилата за композицията, динамиката, движението, драматургията, монтажа. Разучаването на софтуера от своя страна отнема години. Трудно ще станеш добър в професията само ако разчиташ на специализирано висше образование. Трябва и голям ентусиазъм.

© 2008 Cinemotion Blog.